надвика

Речник на българския език

1. надвика — сег. вр., 3 л., ед. ч.

надвика е производна форма на надвикам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. надвика — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надвика е производна форма на надвикам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. надвика — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надвика е производна форма на надвикам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).