надвиело

Речник на българския език

1. надвиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надвиело е производна форма на надвия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надвиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надвиело е производна форма на надвия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).