надвиел

Речник на българския език

1. надвиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвиел е производна форма на надвия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надвиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

надвиел е производна форма на надвия (мин. деят. несв. прич. м. р.).