надвзимала

Речник на българския език

1. надвзимала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надвзимала е производна форма на надвзимам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надвзимала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надвзимала е производна форма на надвзимам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. надвзимала — мин. деят. св. прич. ж. р.

надвзимала е производна форма на надвзимам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. надвзимала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

надвзимала е производна форма на надвзимам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).