надвесило

Речник на българския език

1. надвесило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надвесило е производна форма на надвеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надвесило — мин. деят. св. прич. ср. р.

надвесило е производна форма на надвеся (мин. деят. св. прич. ср. р.).