надвесели

Речник на българския език

1. надвесели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

надвесели е производна форма на надвеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надвесели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

надвесели е производна форма на надвеся (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).