надваряло

Речник на българския език

1. надваряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надваряло е производна форма на надварям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надваряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надваряло е производна форма на надварям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надваряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

надваряло е производна форма на надварям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. надваряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надваряло е производна форма на надварям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).