нагъчквало

Речник на българския език

1. нагъчквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагъчквало е производна форма на нагъчквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагъчквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагъчквало е производна форма на нагъчквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нагъчквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нагъчквало е производна форма на нагъчквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нагъчквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нагъчквало е производна форма на нагъчквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).