нагъчкало

Речник на българския език

1. нагъчкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагъчкало е производна форма на нагъчкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагъчкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагъчкало е производна форма на нагъчкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нагъчкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нагъчкало е производна форма на нагъчкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нагъчкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нагъчкало е производна форма на нагъчкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).