нагърчил е

Речник на българския език

1. нагърчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагърчил е е производна форма на нагърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагърчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагърчил е е производна форма на нагърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).