нагърчило е

Речник на българския език

1. нагърчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагърчило е е производна форма на нагърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагърчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагърчило е е производна форма на нагърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).