нагърчил

Речник на българския език

1. нагърчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагърчил е производна форма на нагърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагърчил — мин. деят. св. прич. м. р.

нагърчил е производна форма на нагърча (мин. деят. св. прич. м. р.).