нагърчи

Речник на българския език

1. нагърчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нагърчи е производна форма на нагърча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нагърчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нагърчи е производна форма на нагърча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нагърчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нагърчи е производна форма на нагърча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. нагърчи — повелително наклонение, ед. ч.

нагърчи е производна форма на нагърча (повелително наклонение, ед. ч.).