нагърчвало

Речник на българския език

1. нагърчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагърчвало е производна форма на нагърчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагърчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагърчвало е производна форма на нагърчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нагърчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нагърчвало е производна форма на нагърчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нагърчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нагърчвало е производна форма на нагърчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).