нагърчва

Речник на българския език

1. нагърчва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нагърчва е производна форма на нагърчвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нагърчва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нагърчва е производна форма на нагърчвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нагърчва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нагърчва е производна форма на нагърчвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).