нагърбяла

Речник на българския език

1. нагърбяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нагърбяла е производна форма на нагърбям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нагърбяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нагърбяла е производна форма на нагърбям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. нагърбяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

нагърбяла е производна форма на нагърбям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. нагърбяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

нагърбяла е производна форма на нагърбям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).