нагърбушвал си

Речник на българския език

1. нагърбушвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нагърбушвал си е производна форма на нагърбушвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. нагърбушвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нагърбушвал си е производна форма на нагърбушвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. нагърбушвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нагърбушвал си е производна форма на нагърбушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).