нагърбушвал е

Речник на българския език

1. нагърбушвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагърбушвал е е производна форма на нагърбушвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагърбушвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагърбушвал е е производна форма на нагърбушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нагърбушвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагърбушвал е е производна форма на нагърбушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).