нагърбушвало съм

Речник на българския език

1. нагърбушвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

нагърбушвало съм е производна форма на нагърбушвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагърбушвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

нагърбушвало съм е производна форма на нагърбушвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. нагърбушвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

нагърбушвало съм е производна форма на нагърбушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).