нагърбушвало си

Речник на българския език

1. нагърбушвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

нагърбушвало си е производна форма на нагърбушвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагърбушвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

нагърбушвало си е производна форма на нагърбушвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. нагърбушвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

нагърбушвало си е производна форма на нагърбушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).