нагърбушвало е

Речник на българския език

1. нагърбушвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагърбушвало е е производна форма на нагърбушвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагърбушвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагърбушвало е е производна форма на нагърбушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нагърбушвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагърбушвало е е производна форма на нагърбушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).