нагърбушвало

Речник на българския език

1. нагърбушвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагърбушвало е производна форма на нагърбушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагърбушвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагърбушвало е производна форма на нагърбушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нагърбушвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нагърбушвало е производна форма на нагърбушвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нагърбушвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нагърбушвало е производна форма на нагърбушвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).