нагърбушвали

Речник на българския език

1. нагърбушвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

нагърбушвали е производна форма на нагърбушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нагърбушвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нагърбушвали е производна форма на нагърбушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. нагърбушвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

нагърбушвали е производна форма на нагърбушвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. нагърбушвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

нагърбушвали е производна форма на нагърбушвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).