нагърбушвал

Речник на българския език

1. нагърбушвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагърбушвал е производна форма на нагърбушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагърбушвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагърбушвал е производна форма на нагърбушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нагърбушвал — мин. деят. св. прич. м. р.

нагърбушвал е производна форма на нагърбушвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нагърбушвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нагърбушвал е производна форма на нагърбушвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).