нагърбушва

Речник на българския език

1. нагърбушва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нагърбушва е производна форма на нагърбушвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нагърбушва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нагърбушва е производна форма на нагърбушвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нагърбушва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нагърбушва е производна форма на нагърбушвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).