нагънел

Речник на българския език

1. нагънел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагънел е производна форма на нагъна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагънел — мин. деят. несв. прич. м. р.

нагънел е производна форма на нагъна (мин. деят. несв. прич. м. р.).