нагълчавал

Речник на българския език

1. нагълчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагълчавал е производна форма на нагълчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагълчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагълчавал е производна форма на нагълчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нагълчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

нагълчавал е производна форма на нагълчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нагълчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нагълчавал е производна форма на нагълчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).