нагълтвал

Речник на българския език

1. нагълтвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагълтвал е производна форма на нагълтвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагълтвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагълтвал е производна форма на нагълтвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нагълтвал — мин. деят. св. прич. м. р.

нагълтвал е производна форма на нагълтвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нагълтвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нагълтвал е производна форма на нагълтвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).