нагълтал

Речник на българския език

1. нагълтал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагълтал е производна форма на нагълтам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагълтал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагълтал е производна форма на нагълтам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нагълтал — мин. деят. св. прич. м. р.

нагълтал е производна форма на нагълтам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нагълтал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нагълтал е производна форма на нагълтам (мин. деят. несв. прич. м. р.).