нагъзило

Речник на българския език

1. нагъзило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагъзило е производна форма на нагъзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагъзило — мин. деят. св. прич. ср. р.

нагъзило е производна форма на нагъзя (мин. деят. св. прич. ср. р.).