нагъзила

Речник на българския език

1. нагъзила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нагъзила е производна форма на нагъзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нагъзила — мин. деят. св. прич. ж. р.

нагъзила е производна форма на нагъзя (мин. деят. св. прич. ж. р.).