нагъзил

Речник на българския език

1. нагъзил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагъзил е производна форма на нагъзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагъзил — мин. деят. св. прич. м. р.

нагъзил е производна форма на нагъзя (мин. деят. св. прич. м. р.).