нагъзело

Речник на българския език

1. нагъзело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагъзело е производна форма на нагъзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагъзело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нагъзело е производна форма на нагъзя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).