нагъзвало

Речник на българския език

1. нагъзвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагъзвало е производна форма на нагъзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагъзвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагъзвало е производна форма на нагъзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нагъзвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нагъзвало е производна форма на нагъзвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нагъзвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нагъзвало е производна форма на нагъзвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).