нагъвало

Речник на българския език

1. нагъвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагъвало е производна форма на нагъвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагъвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагъвало е производна форма на нагъвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нагъвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нагъвало е производна форма на нагъвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нагъвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нагъвало е производна форма на нагъвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).