нагъвал

Речник на българския език

1. нагъвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагъвал е производна форма на нагъвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагъвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагъвал е производна форма на нагъвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нагъвал — мин. деят. св. прич. м. р.

нагъвал е производна форма на нагъвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нагъвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нагъвал е производна форма на нагъвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).