нагушили

Речник на българския език

1. нагушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нагушили е производна форма на нагуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нагушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

нагушили е производна форма на нагуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).