нагушил

Речник на българския език

1. нагушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагушил е производна форма на нагуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагушил — мин. деят. св. прич. м. р.

нагушил е производна форма на нагуша (мин. деят. св. прич. м. р.).