нагушел

Речник на българския език

1. нагушел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагушел е производна форма на нагуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагушел — мин. деят. несв. прич. м. р.

нагушел е производна форма на нагуша (мин. деят. несв. прич. м. р.).