нагрубявал си

Речник на българския език

1. нагрубявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нагрубявал си е производна форма на нагрубявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. нагрубявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нагрубявал си е производна форма на нагрубявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. нагрубявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нагрубявал си е производна форма на нагрубявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).