нагрубявал

Речник на българския език

1. нагрубявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагрубявал е производна форма на нагрубявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагрубявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагрубявал е производна форма на нагрубявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нагрубявал — мин. деят. св. прич. м. р.

нагрубявал е производна форма на нагрубявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нагрубявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нагрубявал е производна форма на нагрубявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).