нагрубило

Речник на българския език

1. нагрубило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагрубило е производна форма на нагрубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагрубило — мин. деят. св. прич. ср. р.

нагрубило е производна форма на нагрубя (мин. деят. св. прич. ср. р.).