нагрубил

Речник на българския език

1. нагрубил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагрубил е производна форма на нагрубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагрубил — мин. деят. св. прич. м. р.

нагрубил е производна форма на нагрубя (мин. деят. св. прич. м. р.).