нагрибахте

Речник на българския език

1. нагрибахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

нагрибахте е производна форма на нагрибам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. нагрибахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

нагрибахте е производна форма на нагрибам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).