нагриба

Речник на българския език

1. нагриба — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нагриба е производна форма на нагрибам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нагриба — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нагриба е производна форма на нагрибам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нагриба — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нагриба е производна форма на нагрибам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).