награмадил

Речник на българския език

1. награмадил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

награмадил е производна форма на награмадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. награмадил — мин. деят. св. прич. м. р.

награмадил е производна форма на награмадя (мин. деят. св. прич. м. р.).