наградил си

Речник на българския език

1. наградил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наградил си е производна форма на наградя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наградил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наградил си е производна форма на наградя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).