наградило

Речник на българския език

1. наградило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наградило е производна форма на наградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наградило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наградило е производна форма на наградя (мин. деят. св. прич. ср. р.).