наградил

Речник на българския език

1. наградил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наградил е производна форма на наградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наградил — мин. деят. св. прич. м. р.

наградил е производна форма на наградя (мин. деят. св. прич. м. р.).