награби

Речник на българския език

1. награби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

награби е производна форма на награбя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. награби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

награби е производна форма на награбя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. награби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

награби е производна форма на награбя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. награби — повелително наклонение, ед. ч.

награби е производна форма на награбя (повелително наклонение, ед. ч.).